Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01 08:47 - Да се влюбиш във вещица/откъс от романа/
Автор: einfach Категория: Изкуство   
Прочетен: 1132 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 "Находчивият господин Случай! Колкото и да планираме и пресмятаме, колкото и комбинации да измисляме, не можем да достигнем простата му гениалност. Той смело струпва случайностите, разбърква ги и създава нещо ново, свежо и неочаквано. Как го прави? Кои са помощниците му? Явно не ни е дадено да знаем, но това не ни пречи да се възползваме от него, стига да сме достатъчно открити и готови да го разпознаем. Той, с неподправеното си чувство за хумор, сякаш ни подканя да се превърнем отново в деца и да се включим в играта с душа и сърце. Той е готов всеки миг да излее палитрата си от багри върху скучния ни делник, стига да се откажем от своята важност и да му позволим да прояви щедростта си.
Кой друг, ако не той подбутна Алекс да си тръгне по-късно от работа тази вечер и то точно, когато голяма група хора неочаквано се изсипа в ресторант „Градина“. Собственикът на ресторанта светкавично прецени, че продуктите няма да стигнат и се сети за Маргарет. Звънна ѝ минути след като Влади си беше тръгнал и я помоли да ги донесе възможно най-бързо. Пак той струпа дъждовните облаци над града, и накара вятърът да разбърка косите ѝ, в момента, в който Алекс я срещна, прибирайки се с колата по същата улица, по която тя реши да мине за по-бързо. Той беше виновникът, малко по-късно двамата да се окажат сами в колата под проливния дъжд, който сякаш смяташе да продължи вечно. Явно щяха да останат дълго в колата, но това ни най-малко не я притесни. Осъзна, че иска да остане цяла вечност тук, с него, заслушана в дъха му и осезавайки близостта му. Той затвори очи и се облегна на седалката. Маргарет почувства непреодолимо привличане към рамото му, което почти се докосваше до нейното. Не разбра кога отпусна главата си на него. В единия миг си го помисли, а в следващия вече се беше облегнала. Сякаш времето беше направило кратък скок. Той не смееше да помръдне. 
Заслуша се в мълчанието му. Тя можеше да надникне във всеки друг човек, да усети какво го движи, какво го тревожи. Можеше да се постави на негово място и да напипа мислите и чувствата му. Но този мъж беше загадка за нея. До него сетивата ѝ губеха силата си и трябваше да разчита само на външните знаци, за да се докосне до отговорите на въпросите, които я измъчваха. Копнееше да разбере какво изпитва той към нея. Явно не беше безразличен, но не беше наясно с дълбочината на чувствата му. Как изглеждаше тя в неговите очи? Какво беше важно за него? В какво вярваше? Защо вплете пръстите си в нейните тогава в градината? В близост до него времето губеше своята реалност и се превръщаше в разтегливо понятие, сякаш самото му присъствие имаше власт над него. 
Изведнъж нещо се промени. Външно всичко изглеждаше същото, но тя изненадващо, дори и за себе си, проникна в душата му. Невидимата, призрачна бариера падна и тя го почувства. Чу отгласа на мислите му. Зад паравана на важност и недосегаемост се криеше едно нежно, чувствително и ранимо момче. Момче, копнеещо за дълбока и истинска любов. Докосна с длани радостта му от близостта ѝ и то остави в нея усещане за неописуемо щастие. Той се влюбваше в нея. Душата му бе пропита с необяснимо обожание към нея. 
Видя се през неговите очи. Бе красива, магнетична и желана. 
Тя беше го чакала, но и той бе чакал нея."

Из романа "Да се влюбиш във вещица"
Калина Иванова

https://www.facebook.com/veshticalove/



Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: einfach
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 29754
Постинги: 34
Коментари: 19
Гласове: 101
Архив
Календар
«  Март, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031