Подхващам доста избягвана тема, но нали си обещах да не бягам от трудните въпроси.
Истински забавна игра е надлъгването с Егото. Познайте кой винаги побеждава - пак то - моето любимо Его. Става все по-изтънчено и находчиво. Ако случайно разкрия някоя от хитрините му, то ме кара да почувствам леко опиянение от това колко съм велика, че съм го разкрила.
Хитро нали!
Всяка победа над него, която ми доставя и минимална наслада веднага се превръща в загуба. Как да съм мотивирана да го дебна, като ми отнема радостта от победата.
Но все пак е забавно. Превръща се в игра, започвам да се шегувам с него и със себе си. И странно ... - появяват се моменти, в които го поглеждам от страни, като нещо отделно от истинската ми същност. За жалост това трае наистина кратко - в следващият момент то пак взема връх, изпълвайки ме с гордост колко съм добра!
Забавляваме се с него. И вече няма значение кой отбелязва точка.Това е истинска изтънчена забава, изпълваща ме с гордост.
То побеждава за преден път, но е забавен компаньон. Май ще станем приятели с него.