Токущо ми просветна един друг аспект от бързането. То не ми дава възможност да забележа паузите. Паузите това е разстоянието между две думи, две мисли, две действия, два момента. Паузите това са разстоянията между формите. Паузата е вид празнота. А празнотата е небитие. А небитието ме плаши.
Бързайки сливам всичко в едно. Няма две отделни действия, няма две отделни форми. Така туширам ирационалните си страхове. Няма опасност да погледна отвъд. Няма място за неизвестното. Цялото пространство е запълнено.
И Егото ми е в безопасност, тоест Аз, понеже към момента почти изцяло се припокривам с него.