Илюзиите - всички ги носим в себе си и вярваме в тях. За по-вечето от нас те са единствената реалност, която виждаме. Сетивата ни не са достатъчно добре развити за да виждаме истинската реалност. Понеже не можем да живеем в неизвестност то ние допълваме липсващите презнини по свое осмотрение автоматично. Това само по себе си не би било толкова опасно, ако това допълване беше минимално, но за повечето от нас почти не съществува автентична част - изгубили сме я някъде по пътя. В замяна сме я заместили почти напълно с илюзии - илюзии, които замъгляват погледа ни , убеждавайки ни, че това, което мислим че виждаме е реално.

признавам си , че животът ми е вече нереалност. илюзия не е , но Определено съм си заживял във въображенията. А! ТОЛКОВА Е ПРЕКРАСНО ДА ЗАСПИШ И ДА СЕ СЪБУДИШ С ТОПЛАТА РЪКА НА ЛЮБИМИЯ, ВЪРХУ ГЪРДИТЕ СИ.
извини ме.