Постинг
11.07.2019 08:42 -
Сивият град /откъс от романа/
"- Напоследък имах доста време да мисля. Ей така докато въртя волана по широките гладки пътища до Сивия град стигам до неочаквани прозрения.
- В смисъл? – Анаис спря с разтребването на масата и вдигна поглед към него.
- Ами те са толкова много, но някак си постепенно се сливат в едно цяло. В началото беше необяснимото усещане, че има нещо тотално сбъркано в този свят. Не е нормално човек да се скъсва от работа на две места в продължение на повече от десет години и въпреки това не само да не е спестил пари за собствен дом, а да не може да изкара повече от месец със спестяванията си. Какво е това, ако не скрито робство. Цялата му енергия бива изсмукана за чужди цели, а той продължава да е в пълна зависимост от възможността да работи без прекъсване. Ако пък случайно му остане малко свободно време, то мигновено бива уловено в мрежите на средствата за масова информация и други подобни. Как прекарват малкото си свободно време повечето хора? Посягат към най-близкото и достъпно забавление. Вземат дистанционното на телевизора в ръка и препускат по каналите. Така поне за няколко часа успяват да забравят окаяното си положение, гледайки поредното безмозъчно шоу или безкрайно пенеща се сапунка. Разбира се, ако това не стига да заглуши онова тревожно усещане, че нещо не е наред, че живота ни не трябва да протича по този начин, винаги можем да посегнем към бутилка с любимо питие и да го потушим. В края на краищата възможността ни за избор се свежда до това кой канал да гледаме, какво да пием и донякъде какво да си сготвим, съобразявайки се с ограничените си средства.
Анаис отново се захвана с прибирането на чиниите, размишлявайки върху чутото. Радослав разрови огъня и добави дърва в него. Те весело запукаха, а наоколо подобно на светулки полетяха цял рояк искри. Младият мъж впери възторжен поглед в тях и продължи, говорейки повече на себе си, отколкото на момичето:
- Имам чувството, че всичко това се прави умишлено. Но с каква цел? Защо се уплътнява цялото ни време и постоянно се отвлича вниманието ни? Какво трябва да остане скрито за нас? Какво не трябва да забележим? Този лабиринт от ограничения, дезинформация и изкуствено наложени страдания едва ли е самоцелен. Може би той е завесата, закриваща истинската ни същност. Ами ако не сме това, което ни вменяват, че сме? Ако не сме само телата си? Ако има нещо друго вътре в нас и това друго, да е истинската ни същност, а телата ни да са само инструмента, с който оперираме в този свят? Тогава цялата картина вече придобива смисъл. А целта ѝ е да не ни остане време да осъзнаем кои сме? Затова въпроси като: „Кой съм аз? Защо съм тук?“ и „Какво действително искам?“ никога не достигат до съзнанието на повечето хора именно поради тази тотална манипулация на съзнанието и битието, на която са подложени. Дори и да има търсачи на истината, те моментално биват уловени в мрежите на някои от безбройните идеологии или вярвания. И така изгубени, хванати в един или друг капан, хората пропиляват времето и енергията дадени им от съществуването.
Радослав се изправи и погледна към Анаис. Тя стоеше неподвижно с чиниите в ръце, вперила поглед в огъня:
- Искаш да кажеш, че още от раждането си сме хванати в капана на чужда игра и някой се е погрижил никога да не осъзнаем това.
- Може и така да се каже – усмихна се Радослав. – От самото начало усетих, че си необикновена. Как само синтезира всичките ми открития в едно изречение!"
автор: Калина Иванова
- В смисъл? – Анаис спря с разтребването на масата и вдигна поглед към него.
- Ами те са толкова много, но някак си постепенно се сливат в едно цяло. В началото беше необяснимото усещане, че има нещо тотално сбъркано в този свят. Не е нормално човек да се скъсва от работа на две места в продължение на повече от десет години и въпреки това не само да не е спестил пари за собствен дом, а да не може да изкара повече от месец със спестяванията си. Какво е това, ако не скрито робство. Цялата му енергия бива изсмукана за чужди цели, а той продължава да е в пълна зависимост от възможността да работи без прекъсване. Ако пък случайно му остане малко свободно време, то мигновено бива уловено в мрежите на средствата за масова информация и други подобни. Как прекарват малкото си свободно време повечето хора? Посягат към най-близкото и достъпно забавление. Вземат дистанционното на телевизора в ръка и препускат по каналите. Така поне за няколко часа успяват да забравят окаяното си положение, гледайки поредното безмозъчно шоу или безкрайно пенеща се сапунка. Разбира се, ако това не стига да заглуши онова тревожно усещане, че нещо не е наред, че живота ни не трябва да протича по този начин, винаги можем да посегнем към бутилка с любимо питие и да го потушим. В края на краищата възможността ни за избор се свежда до това кой канал да гледаме, какво да пием и донякъде какво да си сготвим, съобразявайки се с ограничените си средства.
Анаис отново се захвана с прибирането на чиниите, размишлявайки върху чутото. Радослав разрови огъня и добави дърва в него. Те весело запукаха, а наоколо подобно на светулки полетяха цял рояк искри. Младият мъж впери възторжен поглед в тях и продължи, говорейки повече на себе си, отколкото на момичето:
- Имам чувството, че всичко това се прави умишлено. Но с каква цел? Защо се уплътнява цялото ни време и постоянно се отвлича вниманието ни? Какво трябва да остане скрито за нас? Какво не трябва да забележим? Този лабиринт от ограничения, дезинформация и изкуствено наложени страдания едва ли е самоцелен. Може би той е завесата, закриваща истинската ни същност. Ами ако не сме това, което ни вменяват, че сме? Ако не сме само телата си? Ако има нещо друго вътре в нас и това друго, да е истинската ни същност, а телата ни да са само инструмента, с който оперираме в този свят? Тогава цялата картина вече придобива смисъл. А целта ѝ е да не ни остане време да осъзнаем кои сме? Затова въпроси като: „Кой съм аз? Защо съм тук?“ и „Какво действително искам?“ никога не достигат до съзнанието на повечето хора именно поради тази тотална манипулация на съзнанието и битието, на която са подложени. Дори и да има търсачи на истината, те моментално биват уловени в мрежите на някои от безбройните идеологии или вярвания. И така изгубени, хванати в един или друг капан, хората пропиляват времето и енергията дадени им от съществуването.
Радослав се изправи и погледна към Анаис. Тя стоеше неподвижно с чиниите в ръце, вперила поглед в огъня:
- Искаш да кажеш, че още от раждането си сме хванати в капана на чужда игра и някой се е погрижил никога да не осъзнаем това.
- Може и така да се каже – усмихна се Радослав. – От самото начало усетих, че си необикновена. Как само синтезира всичките ми открития в едно изречение!"
автор: Калина Иванова
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
